Хармонията, която се проявява в геометрията и математиката – единствените точни науки – би била разрушена, ако еволюцията намираше своето проявление в стремежа към усъвършенстване само по отношение на човека и отказваше това на по-нисшите царства.
Това, което логиката подсказва, психометрията доказва... Ако парче от минерал, вкаменено растение или животно дава на психометъра толкова ярка и точна картина за предишните си условия, колкото парче от човешка кост дава за индивида, на когото е принадлежало преди, то това свидетелства, че същият фин дух прониква цялата природа и е неразделна част както от органичната, нито от неорганичната материя.
Ако нашите антрополози, физиолози и психолози са еднакво объркани пред първичните и крайните причини, а също и пред наличието в материята на толкова много сходства във всичките й форми, а в духа – такива пропасти на различия, то това, по всяка вероятност, се дължи на факта, че техните изследвания се ограничават до нашата видима планета и те или не могат, или не смеят да преминат нейните граници.
Духът на минерала, растението или животното може да започне да се формира тук и да достигне окончателно развитие милиони години по-късно на други планети, известни и неизвестни, видими за астрономите и невидими.
Защото кой може да оспори вече изказаната от нас теория, че самата наша земя, подобно на живите същества, които са се родили на нея, в крайна сметка, преминавайки през собствения си етап на смърт и разлагане, ще се превърне в етеризирана астрална планета? „Както горе, така и долу”; хармонията е великият закон на природата.
Елена Блаватска „Разбулената Изида”
No comments:
Post a Comment