Първо се возим във вагон с нашите майки, бащи, баби, дядовци, приятели от детството, съученици...Познаваме всички.Това е нашият вагон.
А след това нашият започва да слиза на гарите.Една по една.Баби, дядовци, майки, приятели от детството.Те слизат.И във вагона влизат нови хора. Непознати.Непознати.
И с някои от тях ставаме близки.Или познати.Но влакът продължава и продължава.И все повече и повече от нас слизат.И влизат още непознати. Добри, интересни, вероятно млади, енергични.Но непознати.Те имат свои собствени връзки и свои собствени интереси.
И колкото по-дълго пътува влакът, толкова по-малко познати лица има във вагона. И има все повече и повече непознати.
Ако пътуването е дълго, сте сами сред непознати.Всичките ви спътници са навън.И е самотно да пътуваш сам сред хора...
Има само една утеха.На крайната гара ще ни посрещнат нашите собствени. Тези, с които сме започнали пътуването.Така мисля.
И трябва някак да се смесим с новите пътници. Направете се полезни.За да не е толкова самотно пътуването до крайната станция.
Там, където ни чакат.За да ни посрещнат.И да ни обичат.
Анна В. Кирянова
No comments:
Post a Comment