Веднъж чух две прости жени да си говорят. И едната попита: "Какъв псалм да рецитирам, когато ме налегне скръб и ме нападнат беди, и ме нападнат зли хора? Какво ще ми помогне по-добре?" А другата каза: "Ти четеш псалма наред, скъпа моя. И при кои думи сърцето ти се свива и душата ти се разплаква, това е твоят спасителен псалм. Това е, което четеш".
Колко красиво казано. Колко вярно е. Това е знакът и сигналът. Сърцето подсказва безпогрешно, - така пише свети Лука, д-р Войно-Ясенецки, пророческото сърце, заплетено от нервни възли, - то е верен съветник. Мозъкът още не е имал време да реагира, интелектът още не е направил преценка, но сърцето го е притиснало и притиска. Душата е почувствала своето, това, от което се е нуждаела.
Това се случва не само с религиозните текстове; случва се с великите картини, с музиката, с човека, който ви говори. Сърцето ви изведнъж ви подсказва: това е нашият човек. И неговите думи ни лекуват и спасяват.
И си казваме: "Тези думи стигат направо до душата!". Или: "До сълзи!"... Независимо дали думите са изречени, или са написани, отпечатани; или звуците на божествената музика се леят, или голямото платно ни говори изведнъж и ни кара да усетим това чувство - това е, което ни лекува. Това е нашето спасение.
И няма нужда да бъдем мъдри, - ако ще и по-късно. Но засега трябва да се доверим на това чувство и да усетим как очите ни се навлажняват. Това е нашата душа, която се лекува.
Макар че психологията отрича съществуването на душата, - но не цялата.Само тези, които никога не са преживявали среща със своята собствена. Не са познавали нито катарзиса, нито метаноята, а само са чели в книгите за тези тайнствени явления.
Ако сте имали такива преживявания в живота си, ако сърцето ви се е свивало и очите ви са се овлажнявали, когато сте срещали нещо светло и добро - това е било лечение на душата.И нейното спасение.И знак, че тя е....
Анна В. Кирянова
No comments:
Post a Comment