Don't go against your own prejudices

Търпението е много опасно нещо.

„Е, потърпете. Мълчете. Направете както искат – защо да се карате?“ – всичко е вярно и правилно. Наистина няма смисъл да се карате. Може само да умрете, но не трябва да се карате. Карането е лошо.Но всяко приспособление, както пише мъдрият Фройд, е малка смърт.

Всеки път, когато се налага да търпиш нещо, което противоречи на твоите вътрешни ориентири и ценности, умира малка част от личността ти. Настъпва малка психологическа смърт.

А формулата е проста: първо психологическа смърт, после - социална, после - биологическа. Емоциите не изчезват, те остават вътре в нас и ни убиват.

Въпреки че се усмихваме и любезно разговаряме с човек, чиито идеи, постъпки и думи напълно противоречат на нашите.

Но трябва да стоим до подноса и салфетката, да се усмихваме угодливо и да кимаме с глава, разчитайки на бакшиш. Въпреки че бакшишът е съмнителен – това е просто липса на кавга.И възможност да останем приятни хора в очите на неприятен човек. Няма никаква друга полза, като правило. А разплатата е ужасна.

Всяко приспособяване е малка смърт. Може би невроните в мозъка умират, може би част от душата изсъхва и загива, но това е опасно и вредно – да се приспособяваш постоянно и да се усмихваш. И да стоиш в лакейска поза до масата, чакайки поръчката...

Дипломацията е друго нещо. Това е наука за това как да изграждаме отношения на равна нога, получавайки взаимна полза и запазвайки мира. А приспособяването и търпението са опасни неща. Не трябва да правим това, което те искат, ако ние не го искаме. И не трябва да мълчим, ако трябва да отговорим.

Животът е по-скъп, знаете ли. И здравето не се купува с бакшиш. И трябва да се приспособяваме, не към самопровъзгласилите се с преувеличена самооценка, а към живота. За да оцелеем, да живеем и да радваме другите с плодовете на труда си. 

Анна В. Кирянова

When your audience becomes more than your well-wishers

Ако всичко зависи от вас, ще ви обвиняват.Ще ви критикуват.Ще спорят с вас.Ще ви изискват.Ще се оплакват от вас.Ще се обиждат. 

Винаги е така. Хората, дори близките, не разбират, че всичко зависи от вас. Струва им се, че вие пречите. Като стена или стълб. И с привличането си ги карате да се въртят около вас. Натискате.Като друг стълб - атмосферен.С вас е трудно. 

Вие изисквате нещо. Непрекъснато решавате някакви задачи и принуждавате другите. Вие сте постоянно загрижени. Заети. Не обръщате достатъчно внимание или, напротив, привързвате се и обръщате прекалено много внимание. Казано по-просто, натрапвате се. 

И никой не ви благодари. А ако се разгневите и кажете: „Поне благодарете!”, ще ви отговорят: „Ние не сме ви молили! Ти сам го направи! Бихме се справили отлично и без теб!”. 

О, глупави и неблагодарни хора! 

Виждала съм семейства, в които е починал или е напуснал този, на когото се е крепело всичко. Виждала съм руините на семейства и объркани, скарали се домочадци. Обеднели, отслабели, изгубили ориентири и цялото си имущество. 

Виждала съм и колективи без този, на когото всичко се крепеше. Бизнесът се рушеше. Организациите се разпадаха. Изчезваха огромни капитали. И предприятията западат. Всичко се превръщаше в прах. 

Този, на когото всичко се крепи, не се цени. Изпитват го за здравина. Упорито не виждат, че това е капитанът, който води кораба между рифове и скали. Че това е Атлант, а не ненужен стълб. Че това е Слънцето в Слънчевата система...

И винаги е едно и също. Колкото по-малко ценяха този, на когото всичко се крепеше, толкова по-бързо беше разпадането на системата. 

И това е тъжно наблюдение за неблагодарността. И за това колко често се отнасят с този, който държи всичко на раменете си. После ще разберат. 

И ще обвинят с последното обвинение: защо ги изоставихте и на кого ги оставихте?..

Анна В. Кирянова